СЀКТА ж. 1. Религиозно учение, което е отклонение от догмите и организационните форми на официалната религия; ерес. Адамитството беше секта отделна от богомилството, дошла от Западна Европа. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 130. Като еретическо учение и религиозна секта павликянството датира от втората половина на VII в. Св. Елдъров, КБ, 11. В будизма, както и в християнството, се наблюдават доста направления и секти. Ал. Гетман, ВС, 44. Сектата, която се прекланя пред Вишну, пазителя на живота, се дели всъщност на 10 по-малки секти, защото Вишну е бог с 10 различни превъплъщения. Е. Александров, ДЕ VI (превод), 30. Без него [апостол Павел] то [християнството] би станало, може би, една секта от юдейството и би заглъхнало там. К. Величков, ПССъч. III, 135.
2. Група от хора, която разпространява такова религиозно учение. Тя [авторката] предполага, че членовете на сектата са били готови да станат мъченици в името на Второто пришествие. В. Златанова, ИДП, 329-330. Изчакайте ден-два, допитайте се до приятели. Така ще разберете нещичко за сектата, която се мъчи да ви привлече. П, 1991, бр. 6, 9.
3. Прен. Разг. Обикн. с опред. Обособена, затворена група от хора, обединени от общи интереси, разбирания и убеждения, различни от общоприетите правила и норми. – Ние не сме секта от фанатици, а организация от свободни хора, които поемат жертвите доброволно. Д. Димов, Т, 80. Минал през различни перипетии в Германия, екзистенциализмът в Германия все пак не загуби характера си на направление в стила на традиционната немска университетска философия и около него се групираха малки секти от ученици и фанатични почитатели. М. Николов, КМЗР, 69-70.
– Лат. secta ‘философско учение, школа; секта’. – Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.