СЕКТÀНТ м. 1. Последовател, привърженик на някаква религиозна секта. „Що за човек беше това хлапе – чудак или хитрец? Дъновист или друг бъдещ сектант.“ Ем. Станев, ИК III, 78. „Главният въпрос, който ще минава през всички части, е същият, с който се мъча съзнателно и несъзнателно през целия си живот – съществуването на бога. В течение на живота си героят е ту атеист, ту вярващ, ту фанатик и сектант, ту пак атеист.“ П. Динеков и др., ПБФ, 94. В 1350 г. бил свикан II събор пак в Търново, дето било изобличавано учението на сектата. На III-ия събор (1355 г.) били прокълнати всички сектанти, а стареите заточени. Хр. Досев, Б, 11. Религиозни сектанти.
2. Прен. Привърженик на група, която действа против общата линия на партия, организация и под.; отцепник. След световната икономическа криза както в света, така и в България настъпва успокояване на политическата обстановка. Вместо да се съобразят с променените условия, левите сектанти продължават да си служат с лява фразеология, която ги изолира от масите. Е. Кандиларов, ИИС, 342-343. Погледът му [на Димитър Димов] прониква и в противоречията и конфликтите във взаимоотношенията между героите – например между сектантите от трийсетте години, господствуващи тогава в партията, и тези, които чувствуват, виждат ограничеността и сковаността на техните възгледи. Ст. Каролев, ВСП, 180. Десни сектанти.
3. Прен. Разг. Лице, което се придържа към консервативни, отживели, старомодни разбирания и убеждения за живота и не приема никакви новости. Не пия алкохол. Не пуша. Никакъв нощен живот и удоволствия, само работа, работа, работа... Да не помислите, че съм сектант, пуритан, сухар? О, не! Има време за всичко. Тонич, ГЗМ, 2. Сега, ако искаш да докажеш, че не си сектант, трябва да ме целунеш. Бл. Димитрова, О, 40. Събрали се, хапнали, пийнали, запалили по цигарка, потанцували – чудо голямо! Ами в двадесетия век живеем в края на краищата! Сектант! Тарас, СГ, 107-108. – Все още между нашите другари се намират сектанти, които не умеят да танцуват и се отказват да танцуват. К. Калчев, ЖП, 21.
– От лат. sectans, -antis.