СЀКТОР м. 1. Геом. Част от кръг, ограничена от два радиуса и дъга от окръжността на кръга, свързваща краищата им; изрез. Учениците изобразили различните площи, изразени с проценти, с кръгови изрези (кръгови сектори). Аритм. VІ кл, 99. Част от кръга, която е заградена от дъга и два радиуса, се нарича сектор, а част, която е заградена от дъга и хорда – сегмент. И. Гюзелев, КЕГ (превод), 51-52.
2. Геом. Част от кълбо, изрязана от него като конус, чийто връх се намира в центъра. Кълбов изрез (или сектор) се нарича частта от кълбо, която се образува от въртенето на един изрез от полукръг, когато той се върти около диаметъра си. Стереом. Х кл, 92.
3. Част от кръгла или полукръгла зала, стадион, цирк и др., отделена с входове, където са разположени местата за публиката. Предварително купените билети са ни осигурили места в добър сектор – близо до пистата и далече от входовете. Б. Райнов, ГН, 127. Сектор „А“.
4. Спец. Със съгл. или несъгл. опред. Част от сграда на обществено заведение, стадион и др., оборудвана със специални средства, която има определено предназначение или където се извършва определен вид дейност. Ние приближаваме сектора за висок скок и заставаме съвсем близо до дългокракия американец. Л. Стефанова, ВМД, 101. Операционен сектор. Този сектор се състои от помещение за подготовка на оперативния екип за операция и от самата операционна зала. Д. Балтаджиева и др., ОХ, 30.
5. Отделен участък, отрязък, част от територия, пространство, населено място и др. Сектор след сектор оглеждаме с бинокъл далечния хоризонт. Нито риба, нито делфини, нито птици. Д. Богданов, ТА, 43. Като вземем под внимание профила на обгледвания сектор, много лесно и точно можем да определим какъв е обгледът на даден връх. П. Делирадев, В, 245.
6. Воен. Част от фронт на военни действия; участък. Такова далечно артилерийско обстрелване за пръв път се случваше в тоя сектор на фронта. П. Вежинов, ВР, 58. – А южният фронт? – несъзнателно и с детинска наивност запита Михов, усъмнен в здравината на този сектор. Х. Русев, ПС, 111. На южния сектор една сръбска дивизия се насочила към София и заплашвала да се яви в тил на сливнишките позиции. Ист. Х и ХI кл, 200.
7. Дял от учреждение или организация, който обединява дейността на по-малки клонове. Възможно е да съм допуснал нечувано своеволие, когато съм преместил една сестра от един сектор в друг. М. Радев, СР, 124.
8. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Област, отрасъл от стопанска, административна, духовна, социална или др. дейност. – Щом се провали някой по стопанска линия, хайде, викат, върви на културния сектор! А че той бъкел не разбира от култура – няма значение. П. Незнакомов, СНП, 49-50. Ставри изучи индустриална химия и сега служеше в Министерството на тежката промишленост, ръководеше сектора на голямата химия. А. Гуляшки, ДМС, 22. Съществува обаче тенденция държавната собственост в банковия сектор да е по-голяма в по-бедните страни. Л. Георгиев, БС, 47. Ролята на финансовия сектор за развитие на икономиката е голяма, тъй като обикновено икономическите единици спестители не притежават подходящи инвестиционни възможности, както и подходяща квалификация за задълбочена оценка на съществуващата информация, необходима за вземане на правилни инвестиционни решения. Ст. Вачков и др., ВФ, 34. Промишлен сектор.
◊ Държавен сектор. Иконом. Област, отрасъл от административна, стопанска, духовна, социална или др. дейност, която е част от държавата, контролира се от нея и се субсидира от нея. Правителството на Кипър провежда политика на подкрепа и развитие на държавния сектор в индустрията, транспорта и комуникациите, електродобива и водоснабдяването. СбНРИП, 134-135. Неправителствен сектор. Полит. Съвкупност от неправителствени организации, фондации, сдружения в гражданското общество, чрез посредничеството на които се извършва участие на гражданите в управлението на държавните и местните дела и се осъществява коректив на властта. Подобряването на координацията между държавната власт, местната власт, гражданското общество и неправителствения сектор стимулира развитието на културен туризъм. М. Нешков и др., БТД, 407. Публичен (обществен) сектор. Иконом. Система от държавни и общински институции, които управляват публичната собственост, осъществяват данъчното облагане, произвеждат и предлагат публични блага за ползване от членовете на обществото. В условията на безпрецедентна световна икономическа криза нараства ролята и отговорността на държавата при управлението на средствата от държавния бюджет и целия публичен сектор. М. Видолова и др., ВВ, 340. // Стесн. Част от националното стопанство на страната, произвеждаща и предлагаща на населението публични блага и услуги. Сив сектор. Иконом. Част от икономиката, задвижвана от лица или групи, които заобикалят закона, прикриват доходи, за да не плащат данъци и налози на държавата. Предприетите мерки за ограничаване на сивия сектор в търговията дават своите благоприятни ефекти. М. Стоянов, ГРИ, 25. Частен сектор. Иконом. Част от икономиката, която е задвижвана от частни лица или групи, обикн. като средство за предприемачество и печалба, и не е контролирана от държавата. Институциите и организациите от публичния сектор не преследват печалба, което е съществената разлика между тях и тези от частния сектор. Цв. Коцев, ПФ, 32.
– От лат. sector ‘който реже’.