СЕКУ̀НДА ж. 1. Единица мярка за време, равна на 1/60 част от минутата. Тик-так! Тик-так! Секундите бързо отлитаха. П. Вежинов, НС, 147. Туземците нямаха представа за времето и не го пресмятаха като нас на секунди, минути и часове. М. Марчевски, ОТ, 151. Данилич ясно видя как двете ѝ ръце се повдигнаха плахи и трептящи към него. Всичко стана за част от секундата. С. Северняк, ИРЕ, 90. След две секунди хвърлената бомба избухна. Шишко не усети нищо. Той загина леко, без мъка и горчивина. Д. Димов, Т, 619. Часовникът ми остава назад на ден по 14 секунди. К. Кърджиев, А, 190. ● С предл. в, на. За означаване на същия интервал от време, по отношение на който се определя количеството на нещо. – Там е барабанът. Четиристотин трийсет и две въртения прави в секунда. Й. Йовков, Ж 1930, 127. Вярно е, че днес човечеството разполага с много мощни сметачни машини, които смятат с фантастични скорости от порядъка на милиони операции в секунда. Матем., 1965, кн. 2, 8. Да си представим струна АВ, опъната между две неподвижни точки. Ако я извадим от положение на равновесието ѝ, тя ще начене да ся люлее и ще направи определено число люлеяния в секунда. И. Гюзелев, РФ, 228. ● С предл. на, през, след и под. или в съчет. с всеки и числ. За означаване, че някакво действие, нещо се извършва на определен интервал от тази мярка за време. Ние сме будни, защото на всяка секунда заскимтява картечница или профучава граната. Л. Стоянов, Х, 14. На всеки десет секунди топките нанасят по един удар. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 133.
2. Само ед. Много кратък, точно определен отрязък от време, в който се извършва, става или настъпва нещо; момент, миг. Мълчанието, с което го посрещнаха, му направи впечатление – той се намръщи, но в следната секунда лицето му пак придоби първоначалния решителен и тържествено щастлив израз. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 204. От тая секунда нататък той като че ли се настърви. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 40. // Често с предл. след, преди, за или с числ. един, два, три. За приблизително означаване на период от време, който се възприема като много кратък. Вместо да се задъха управителят, който за секунди избълва водопад от думи, за момент се задъха слушащият го инспектор. Р. Белчев и др., КБС, 34. После [водата] преля в коша и ние видяхме очите на Тончо с ужас и след секунда само – бай Ефтим с пушката на гърба. Цв. Чалъков, ЗИК, 58. – Работното ми време свършва. Ще ме почакате ли секунда? Г. Величков, НУ, 185. – Довиждане! – отвърна младежът и пое надолу по стълбата. Олга поизчака секунда и полека затвори вратата. Б. Болгар, Б, 107. Докторът остана като гръмнат, колебанието му трая само една секунда. Ал. Константинов, Съч., 288.
3. Само ед. В съчет. с ни, нито, не. Означава пълно изчерпване на времето или липса на време за извършване на някакво действие или пълно неосъществяване на действието. – Имаме такава спешна работа... – Не ще ви задържам нито секунда повече. П. Михайлов, МП, 14. Предстоеше ми най-тежкият пост – входът. Това бе прокълнатото място на отделението. Болните се приемаха и се придружаваха до кабинетите, нито секунда свободно време. М. Абаджиев, Ф, 210. Още първия час ризите на четиримата войници залепнаха по гърбовете им. Кузов не ги оставяше нито секунда на едно място. В. Нешков, Н, 340-341. Другарят ми не се замисли ни една секунда и с една увереност разви своята тема. К. Величков, ПССъч. I, 117.
4. Само мн. С опред. Кратък отрязък от време или съвкупност от отделни непродължителни отрязъци от време, характеризиращи се с това, което означава определението. Секунда на колебание – в душите на учителите се водеше борба между засегнатото самочувствие и откровеността пред лицето на истината. Ц. Родев, Б, 155. В тези няколко секунди на напрегнато търсене [на] изход шийните жили се издуват, в лицето нахлува кръв и Нора стои безпомощна не само като актриса, която играе роля, а като човек, уловен в кражба. Ст. Грудев, АБ, 134. И сега всичко – и секундите на тежкото мъчително очакване на пътните врата, и глухият шум на първите стъпки в коридора – всичко, което той видя и преживя на прага на стария роден дом, сега му се струваше кат някакъв далечен сън. О, 1917, кн. 23, 10.
5. Спец. Единица мярка за измерване на ъгли и дъги, равна на 1/60 част от минутата или на 1/3600 част от градуса. Разделянето на окръжността на 360 градуса, градусите – на 60 минути и минутите – на 60 секунди също е дошло до нас по наследство от древна Месопотамия. Матем., 1965, кн. 2, 2. Звездата, която има най-забележителни промени по небесната сфера и заради което е наречена „летяща звезда“, се премества за една година на 10 дъгови секунди. Г. Томалевски, АН, 295. В по-ново време във Франция при въвеждане на метричната система бил предложен друг начин на деление на правия ъгъл, а именно – той да бъде разделен на 100 равни части, наречени гради. Стотната част от града се нарича стотична минута, а стотната част от минутата – стотична секунда. Тригоном. VІ кл, 11.
6. Муз. Интервал, при който отстоянието между два тона в диатоничната гама е една степен. Голям брой народни песни са в старинни ладове или в интересно звучащи звукореди с увеличена секунда. Пеене VII кл, 1982, 80. Интервалите до октава са прости. По-големите от октава са сложни или съставни. Такива интервали са: нона (съдържа 9 степени) – съставена е от секунда + октава. Св. Четриков, ОУМ, 22-23. Интервалите получават названието си от количеството на стъпалата, които се намират по линейната система между основата и побочните тонове: прима, секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима, октава. К. Махан, УЦ, 24.
7. Муз. Вторият тон от диатоничната гама.
◊ В последната секунда. Разг. В оставащото малко време до ставането на нещо. Смъртта е не само близка и неизбежна, но и да видиш, че е дошла; и ето, в последната секунда, на самия край на пропастта, дохажда спасението и животът се връща. Й. Йовков, Разк. I, 143. Всяка секунда. Разг. През цялото време; винаги, непрестанно, постоянно. – Я, престанете – избухна Гереро. – Ако трябва всяка секунда да мисля за това да не би да обидя своя адвокат... Няма какво да ви разкажа. (превод) К, 1984, кн. 1, 19. <Една> секунда. Разг. Молба за прекъсване на говорещо лице за съвсем кратко време, за да се вмъкне изказване на друг; момент. – Една секунда – каза той и се обърна към охраната си. – Е, какво ще направите вие? К. Богданова и др., БР (превод), 311. На секундата. Разг. Веднага, незабавно, моментално, мигновено. – Утре след работа ще ме чакаш пред завода и направо ще отидем при един мой съученик, много добър журналист, който предполагам, че на секундата ще се заеме със случая. Ал. Томов, П, 162. Сега офицерите се досетиха, че нещо страшно и непоправимо беше се случило на дясното крило на войската, и на секундата пребледняха. А. Гуляшки, ЗВ, 511. От секунда на секунда; с всяка секунда. Разг. За означаване на бързо развитие, разрастване на действието във всеки следващ момент. Техните черти [на децата] се менят от секунда на секунда с невъобразима бързина; виждате как усмивка, желание, страх се появяват и минават като светкавици и всеки път ви се струва, че пред вас е друго лице. Д. Меламед, Избр. съч. II (превод), 46. Беше [глиганът] още здрав и силен, беше се сражавал с много противници и знаеше всички хватки на борбата, чувстваше как силите му растат с всяка секунда. И. Петров, Съч. I, 165. Лицето му беше угаснало и хлътнало. Това бе покъртителния вид на човек, чиито сили отлитат от секунда на секунда. Р, 1926, бр. 221, 3.
– От лат. secunda през нем. Secunde.