СЕКУНДÀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. За стрелка на часовник – който показва секундите. Погледна кръглия електрически часовник на стената. Голямата секундарна стрелка потрепваше, кръжеше неуловимо по белия циферблат. Д. Гулев, ТК, 90. Джобните часовници могат да бъдат със странична или централна секундарна стрелка. Д. Стефанов и др., СПС II, 266.

2. Вторичен, второстепенен. Във веригите въглеродните атоми могат да бъдат свързани с един, два, три или с четири други въглеродни атоми. Първият вид въглеродни атоми се наричат първични, вторият вид се наричат вторични (секундарни). Хим. VII кл, 1950, 92. Колкото единични отклонения в ударението на отделни източни говори и да се срещат в сравнение с нормалното и общото ударение, все се оказват те незначителни и секундарни новости. СбНУ XXI, 48. Секундарно значение. Секундарно ударение.

– От лат. secundarius по secundus ‘втори’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)