СЕКУ̀НДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до секунда или се извършва за секунда (в 1 знач.); секундов. Диаметърът на тръбното отклонение за сградата може да бъде намален така, че само при максимален секунден разход на вода напорът да бъде достатъчен. Хр. Хаджиев, ВКС, 10. Денонощният обем на оттока се получава, като се умножи секундното водно количество с броя на секундите в денонощието. Б. Марчинков, Х, 208.
2. Секундарен (в 1 знач.). Измерването и отчитането на времето става с обикновен часовник с минутна и секундна стрелка. Т. Кънчев, НЗТ, 48. Циферблатът на часовника е с арабски цифри и допълнителен кръг за секундната стрелка. ИРИМВТ, 2007, т. 22, 268.
3. Временен, краткотраен; моментен. – Ти ми каза – отвърна Бульон Говежди след секундно мълчание. Е. Кузманов, ЧДБ, 32. – Хубав си – каза момичето. – А, не, малката, без този номер – каза си Македон след секундно изкушение. И. Велчев, КЕЛ I, 19. Още като застанах в началото на отсамния край на уличката и хвърлих поглед, изпитах непознато секундно блаженство от даровете на земята, небето и моретата, събрани на едно място. Т. Жечев, ИЕП, 71.
◊ Секундно махало. Физ. Просто махало, което има амплитуда на люлеене, равна почти на 1 секунда. Секундното махало се използва за отмерване на равни периоди от време – секунди. Физ. Х кл, 1965, 77. Различаваме положителни и отрицателни аномалии на земното привличане. С помощта на секундното махало на редица места са били установени такива аномалии. Р. Христов и др., Г, 13.