СЕКУНДОМЀР м. Техн. Уред за измерване на отрязъци от време в секунди и части от секундата. Зад ъгъла се показа велосипедист. На лявата си ръка имаше часовник със секундомер. Кл. Цачев, В, 48. Стрелката на секундомера се движеше, но това беше привидно движение. Ем. Манов, БГ, 175. „Разстоянието от единия до другия парк се изминава за шест минути.“ В ръката на майора зачатка секундомер. БВ, 1971, кн. 6, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)