СЕЛÀК, мн. -ци, м. Диал. Селянин; селанец, селач, селаченин, селчанин, селяк, селянец. Бедната, мъничка учителка посред тия груби селаци се почувствува като агне между вълци. Просв., 1910, бр. 3, 51. Избирателите за законодателното тяло са разделени в Австрия на три категории: мушиери, граждани и селаци. Г. Драганов, Лет., 1873, 152.


Източник: Речник на българския език (онлайн)