СЕЛÀР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. 1. Човек, който седи в село и не участва в полската работа. Нашите излязоха да секат и китят шума, пък мене ме оставиха селар, да си почета – те гледаха на мен вече като на ученик, след като се заесени. Ил. Волен, МДС, 20.
2. Човек, който живее в село, а не в колиби (в 5 знач.). Неска на мостът фъв Велека работет и селаре, и колибаре. М. Витанова, ЧС, 179.