СЕЛÀЧ м. Диал. Селянин; селак, селанец, селаченин, селчанин, селяк, селянец. Цветанин баща бил доста имотен селач, зачтото обичал да ся труди и да работи. Й. Груев, СЦ (побълг.), 2. И имотни и сиромаси, и граждани и селачи вече навикнаха на кахвето като на обикновено едно питие. БКн, 1859, кн. 1, 338. Среща им идат селачи, / Стоян селачи думаше: / „Селачи, братя да ми сте, / абер на мама носете“. Нар. пес., СбНУ ХХХVІІІ, 96.
– Друга форма: селя̀ч.