СЕЛÀЧЕНИН, мн. селàчени, м. Диал. Селянин; селак, селанец, селач, селчанин, селяк, селянец. Когато по цялото ни отечество ся отворени свободни училища, с врата отворени за сиромаха, както и за богатия, за селаченина, както и за гражданина; в такова време, всякой може да ся научи по нещо от наука. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 30. Работата е само за простите селачени! У, 1870, бр. 1, 9.
– Друга форма: селàчанин.