СЕЛВЍЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е направен от селвия; кипарисов. Отвори сандък селвиен, / извади остра сабия. Нар. пес., ИНЕМС, 1922, кн. 1-2, 90.


Източник: Речник на българския език (онлайн)