СЕЛВЍЯ ж. Диал. Кипарис; селва2. Чемширите и селвиите, натежали от снега, последния ден се бяха привели като богомолци и смирено целуваха земята. Ив. Карановски, Разк. І, 3. Тук-таме се виждаха незастроени пространства, покрити със зелени селвии. Е. Каранов, РБ, 337. Обикновено в говоримия език у нас кипарисът е известен с турското му название селвия. В народната поезия мома се сравнява със селвия: „Ракидо, моме Ракидо, тенка селвийо!“. СпБАН, 1919, кн. 18, 112. Снощи минах край църковището. / Край гробовете, край селвиите. Нар. пес., СбНУ ХІ, 53.
– От перс. през тур. selvi.