СЕЛЕМЀТ м. Остар. и диал. Помощ, спасение, избавление. Тие бяха от нашите панагюрски другари: смелият Иван Ворчо, П. Бобеков и Манчо, които бягаха от Панагюрище, след като се то разби, и отиваха да търсят в Копривщица селемет, гдето мислеха, че и Бенковски може да бъде там. З. Стоянов, Съч. ІІ, 93. Секой, що видел селемет, бакшиш му носел на иконата. СбНУ ХV, 78. – Еве триста екими [хекими] викнафме и от никого селемет не видофме. Нар. прик., СбНУ ХІV, 105.
– От араб. през тур. selâmet ‘благополучие; спасение, безопасност’. – Друга форма: селямèт.