СЕЛЕМИКЍ ср. Диал. 1. Растението сена; касия, жълто салкъмче. От този род растение има един вид и по нас, а особено из турските дворове и градини, което цъфти жълт цвят. Турците го зоват селемики и го употребяват за цер – за чистилище, а нашите го зоват жълто салкъмче и го употребяват само за украшение. Ц. Гинчев, ПНД, 84-85.
2. Листата от това растение, използвани в народната медицина за приготвяне на слабително средство. Стигаше да му поменат за селемики, за джинджифил, за да се разфучи като бесен. Ст. Чилингиров, ПЖ, 34-35. За редовно ходене навън. Да ся счука селемики. СбНУ ХV, 72.
– От тур. selemiki.