СЕЛЕМЍЯ ж. Диал. Копринена тъкан със сърма по нея. В Курдистан. На неговите фабрики правят селемии, копринени материи. Ив. Богоров, ВГД (превод), 271-272. „Антерийо, селемийо, / аз не те носам! / Кога ке дойде моето лудо, / с него ке носам.“ Нар. пес., СбНУ Х, 36.

– Вер. от тур. selimî. – Друга форма: селямѝя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)