СЕЛЀН, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Se – сиво кристално вещество с метален блясък, което се отнася към групата на редките метали, малко разпространен в чист вид в природата, който има полупроводникови свойства, като под действието на светлината електропроводимостта му силно нараства, поради което се използва във фотографията. Към полупроводниците, намиращи практическо приложение в техниката, се отнасят германий, силиций, селен, меден окис и някои други вещества. М. Петкова и др., МР (превод), 134. Доказана е по-висока честота [на рак на хранопровода] в някои райони на Китай и Иран. Този факт се свързва с по-голямата консумация на домашно консервирани храни и туршия, ниското съдържание на селен в храната. З. Кръстев, ВМ, 223. Без селена съвременният свят би се лишил от: копирните машини (металният барабан е покрит с тънък слой селен), някои фотоелементи, полупроводници, лекарства за борба с пърхута, косопада и екземите. Д. Захариев, СНЛФ, 39.
– От гр. σεήνη ‘луна’.