СЕЛЍМ, мн. няма, м. Диал. Девесил. В Бобошево слагали селим, пелин, здравец, седеф и други билки и в ракията, която пиели на празника. Е. Теодоров, ДНБФ, 38. С мащерка и селим са ароматизирали рибените чорби. Л. Петров и др., БНК, 39. – Карай, Яне, карай, душо, / че ме караш на Русалим, / ти си мене китка селим. Нар. пес., СбНУ VІІ, 31.
– От араб. през тур. selim.