СЕЛЍТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Селитрен. Рибата леко се осолява, а после в течение на един ден се промива в прясна вода. След промиването рибата се посипва със селитров разтвор. РО, 1923, кн. 4, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)