СЀЛКОÒП м. 1. В периода на социализма у нас – селска кооперативна потребителна организация за изкупуване предимно на селскостопанска продукция и друг вид продукция, която се използва за производство и търговия на хранителни и нехранителни стоки. Свекърът ми е малко мъчен човек, цял живот е бил директор на селкоопа, придобил е комплекса за командване. Н. Антонова, Н, 59. Драгия обикаляше по затревените пътеки между дърветата, тананикаше си любими песнички от старите пеенки и в тоя час приличаше повече на възрожденски даскал, отколкото на един председател на селкооп. А. Гуляшки, ДМС, 11.
2. Магазин от системата на такава организация, в който се продават хранителни и нехранителни стоки. Ние ще ѝ дадем пари и тя ще купи от селкоопа два-три литра газ. А. Гуляшки, Избр. пр I, 164. Четиридесет чифта чорапи, осемдесет пешкира, девет ризи, пет пижами, четири одеяла са тук. Уговорил съм се с магазинера на селкоопа да ги продаде и да ми брои парите. Д. Петрунова, СПЛ, 93.
3. Сградата, в която се помещава такава кооперация или неин магазин. Селото се оживи. В селкоопа постоянно влизаха и излизаха хора. И. Петров, НЛ, 171. Пред селкоопа в Градево слязохме да се отърсим от росата. Н. Тихолов, ДКД, 213. Сега тук се кипрят нови сгради: поща, селкооп, жилища, метеорологическа служба. Ст. Станчев, НР, 39.
– Съкр. от селска кооперация.