СЀЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира във или близо до дадено село. Пред него веднага се откри с всичката светлина и спокойна красота полето, цялата селска мера. Елин Пелин, Съч. III, 96. Полицейските агенти и войниците шетаха разярени из селските улици, гонеха закъснелите селяни. К. Ламбрев, СП, 41. Никола Гълъбов изведнъж пожелава да рисува онова, което се е стаило сега в погледа му, вековен бряст със сухи почернели клони, протегнати над самотното селско гробище. К. Странджев, ЖБ, 147. Прекосяваме черния селски път и пак навлизаме в други жита. К. Калчев, ПИЖ, 154.
2. Който е характерен, типичен, свойствен за село. Време е за сън. Слагаме дъщеря ми да спи на твърдото селско легло. П. Незнакомов, МА, 11. Най-напред поп Дочо предлагаше наместо маси да наредят ниски селски софри. Й. Йовков, Ж 1945, 110. При сцената „Гостоприемство Аврамово“ [на стенописа] масата е покрита със селски месал, върху който са поставени глави лук. Ст. Михайлов, БС, 155. Няма нищо по-тежко от селската тишина. Ст. Чилингиров, РК, 5. То беше жилаво, черно селско куче, с лъскав косъм и зли, малко продълговати очи. К. Калчев, ПИЖ, 54.
3. Който се отнася до действия и дейности, свързани със селото. Първенците и по-старите хора, които някога уреждаха селските работи, гледаха да бъдат добросъвестни и справедливи. Й. Йовков, Ж 1945, 53. Па и ти сам одеве самичък им казваше, че ще браниш техните селски интереси. Ив. Вазов, Съч. VI, 206.
4. Който живее, работи в село. За нас, селските учители, животът на село не е много приятен, но сме навикнали – нали всички от село сме излезли? Ив. Мартинов, ДТ, 210-211. Селският доктор гази наведен из реката и търси пиявици. Елин Пелин, Съч. II, 72. Петлите никога не са предполагали, че с кукуригането си събуждат трудовия селски народ. В. Попов, Избр. пр, 89. Наричаха го Мъглата. Беше селски фелдшер – учил-недоучил, но полезен, сигурен човек. В. Пламенов, ГШ, 30.
5. За художествено произведение – който описва живота на село, битието на селяните. Другите герои [в повестта] са измежду общоизвестните герои на нашата селска литература – кмет, калугер, поп, добри и лоши селяни и селянки. Г. Константинов, ПР I, 365. Опити за селска повест у нас не липсват. Б. Ангелов, ЛС, 260. – Какво е Вашето [на Бешков] отношение към нашата селска поезия и към нейните представители? Ал. Гетман и др., СБ, 221. Срещата на една утвърдена стилистична база с тази непрестанно и рязко изменяща се жизнена основа роди новия български селски роман от 50-те и 60-те години. Б. Ничев, КЛИ, 101.
6. Който е на селянин или е характерен, типичен, свойствен за селянин (в 1 знач.); селяшки. Най-малкият ще откъсва от пилето с големите си селски ръце. В. Попов, Избр. пр, 40. Тя вървеше край него и погледът му, така несъответстващ на широкото му селско лице, я ласкаеше сърдечно. Елин Пелин, Съч. II, 114. Тя се радваше на друго, че тая, макар и грубо проявявана селска обич, е трайна и дълбока, само за нея. Ст. Даскалов, СЛ, 179. То беше облечено в селска риза с бедни бродерии по ръкавите. П. Спасов, ХлХ, 115.
7. За въстание, бунт и др. – който се извършва от селяни; селяшки. Селското вълнение бе почнало отпреди месец. А. Страшимиров, К, 57. Голяма сила борбите на селяните придобили в 1902 г., когато станали 340 селски движения, най-вече в Украйна и Поволжието. Ист. Х кл, 149. Върхов момент в българската средновековна история е масовото селско въстание под ръководството на легендарния народен вожд и талантлив пълководец Ивайло през 1277 – 1280 г. Д. Ангелов и др., БНИС, 2. Когато през зимата и пролетта на 1793 г. се изостря продоволствената криза [във Франция], опасността от селски бунтове се засилва. Р. Ташева, Я, 101.
8. Който се състои от селяни; селяшки. Апостола борави съзнателно със заблуждаващи полуистини, като извежда на преден план безименната, непросветената и неуловима селска маса. Ив. Унджиев, ВЛ, 351. От миналото ние знаем как например народняците зачитаха и пазеха правото на пролетариата и на селските маси. Г. Георгиев, Избр. пр, 211. Специфичен израз на съзнанието на членовете на селския колектив за еднаквата им зависимост от природни и свръхестествени сили, срещу чиито пакости селото следвало да има и общ за всички закрилник, е почитането по традиция на светец – „патрон на селото“. Е. Грозданова, БН, 601.
9. Прен. Разг. Пренебр. Който е характерен, присъщ за прост, ограничен човек, без образование и култура. Тъй като дъщерята беше ѝ забранила да води разговори, за да не издава своята селска простотия, домакинята само се усмихваше неуместно и хъкаше неопределено. Г. Караславов, Т, 12.
10. Като същ. селски м. Разг. Съселянин. Митата си запали цигара. Цигарката му я даде един селски в караулното. Р. Сугарев, СС, 86-87. Аз лично помня как веднъж на един наш селски му изчезнаха тикви от нивата. Й. Радичков, В, 189. – Кротко, селски! Всичко си върви по плана... К. Колев, ТЕ, 31.
◊ Селска лястовица. Най-разпространеният у нас вид лястовица с дълбоко врязана опашка, лъскав черносин гръб и червеникавобяло коремче, която прави отворени отгоре гнезда под стрехите на сградите. Hirundo rustica. У нас има няколко вида лястовици. В селата и окрайнините на градовете се среща селската лястовица. Отгоре тя е лъскаво черносиня с ръждивочервеникава гушка. Н. Боев и др., ДБРЖ, 237. Селската лястовица се храни с дребни насекоми, които лови във въздуха. Ц. Пешев и др., АЗ, 224. Селски туризъм. Туризъм, при който се предлага почивка на село сред природата, запознаване със селския начин на живот, бит, храна, култура, традиции и др. В Словения селският туризъм се изразява предимно в пребиваване във фамилна ферма, при което гостите нощуват или във фамилната къща на фермера, или в пансионат, като за тях е популярно да наблюдават фермерското производство и да консумират произвеждани във фермата хранителни продукти. Ст. Маринов и др., АТ, 39. Селско стопанство. Отрасъл на икономиката, който включва отглеждане на домашни животни и растения (животновъдство и земеделие), от които се произвеждат храни, лекарства, биогорива, влакна и други продукти. В селското стопанство земята е основно средство за производство. Т. Кънчев и др., ИОСО, 10. Самото нещо, което грози на нашето селско население, то е турското владичество, което е претоварило българина с такива тежки данъци по сичките отрасли на промишлеността и на селското стопанство. НБ, 1876, бр. 56, 218.
СЀЛСКИ нареч. 1. В съчет.: По селски. По начин, присъщ на селяните. Прощаването с младежите стана по селски, със силна мъжка прегръдка, изразяваща обич и преданост. Ст. Мокрев, ЗИ, 218. Той отиде и взе цветето. Помириса го, закичи се с него по селски. К. Петканов, В, 7. Чорбата е сготвена по селски, с много зарзават и е ужасно вкусна. П. Незнакомов, МА, 10.
2. Диал. С участието на цялото село, на всички селяни. В старото село всичко ставаше „селски“. Селски се правеше нова къща, селски ставаха тлаките. Ив. Хаджийски, БДНН I, 47. – Ние си знаехме ката година: дойде ли да се иска нова давнина, селски да си я разхвърляме – всичкото ставаше селски, сине, комшийски. А. Страшимиров, А, 611.