СЕЛЦЀ, мн. -à, ср. Умал. от село. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин, Съч. II, 14. Тихо и спокойно си живееше сиромашкото селце. Т. Влайков, Съч. III, 77. Белееха по склоновете или до самото виолетово море варосани селца и градчета, църквички и руини. С. Чернишев, ЛО, 121.