СÈЛЧАНИН, мн. сèлчани, м. Диал. Селянин; селак, селанец, селач, селаченин, селяк, селянец. Част от гражданците ся залягат с търговия на местни произведения, а селчаните с орачество и скотовъдство. Ив. Богоров, КГ, 165. На югозападната страна, около Родопите и Кюстендил, се запазило турското феодално владение на земята. Земята на селчаните принадлежи на беевете. З. Бояджиев, БП (превод), 62. На Дойка идат сгледници, / сгледници селчани. Нар. пес., СбНУ ХХVІІ, 167.