СЀЛЩИНА ж. Диал. 1. Село в (1 знач.). Една жена от града дойде един ден в селщината, за да купи вълна. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 51. В пръвата зима еще в Илинойс падна дебел сняг. От една до друга селщина тако-речи не можеше да ся премине. Й. Груев, СП (превод), 178.
2. Събир. Събран в общо стадо селски добитък; черда. Земя има, ами няма кой да я работи. Лъката край село... там, дето пладнуваше селщината, стои толкова години пущинак! Ст. Даскалов, Избр. пр III, 1980, 254.
3. Селяния; селящина, селяндурщина. Както и спартанецът, той [римлянинът] се лишаваше от идеални стремления и презираше теорията и изкуството; в него сè още личеше грубата и нетърпима селщина. Ив. Радославов, УВИ (превод), 342. Платон обяснява тази безпомощност на младежта с обстоятелството, че младежите „нямат благородни стремления и истински мисли“, та „скромността и простотата имат за признак на селщина и робство“. УП, 1908, кн. 9, 821.