СЕЛЯ̀М, мн. няма, м. Остар. Поздрав. Да идем по-добре у нас хем да занесат селям на тетя от твоя страна. Ц. Гинчев, ГК, 51. Турците по чаршията ниско му се покланяха, като удряха гръб в дувара на някой дюкян, и хич не смееха да държат сметка дали той им връща селяма. Д. Яръмов, БП, 74.
◊ Давам / дам селям на някого. Остар. Поздравявам, приветствам. Кат при юнаци пристигна, / сички на крак станаха / и му селям даваха. Нар. пес., СбНУ Х, 73.
– От араб. през тур. selâm.