СЕЛЯНДУ̀Р м. Разг. Пренебр. Селянин; селяндурин. Събрахме се – една бригада с такива като мене – селяндури, яки българи. Зарязахме нивите, заводи ще правим, и ние гражданя че се пишем. Д. Дамянов, ПИЩ, 81. – А сега свекър ми да ни вкара у двора каруца и кон. Ний граждани ли сме, или селяндури на селяндурите. Ал. Томов, П, 42. – Без вода, без електричество можете, а? Селяндури! Ха да ви видя без клозет можете ли? Н. Каралиева, Н, 114. – Вие сега си мислите: какъв селяндур! Същински бай Ганю с навирени мустаци и без дисаги. А. Каралийчев, ПГ, 69.
– Друга (диал.) форма: селенду̀р.