СЕЛЯНДУ̀РКА ж. Разг. Пренебр. Селянка. – Аз пък никак не я намирам за хубава. Селска хубост, няма линия. Селяндурка такваз. Й. Йовков, АМГ, 74. Но той продължаваше да го [момичето] тормози и аз го освободих от работа. Тази моя постъпка още повече усили омразата му към мене и оттогава той започна да ме нарича селяндурка... „Върна ли се селяндурката... къде е селяндурката.“ М. Касърова, Ч 1959 (превод), 13. – Я гледай ти каква господарка! Ще почакаш, гълъбице, ще почакаш. Има хора и по-големи от тебе, селяндурката, и пак чакат. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1965, 553.
– Друга (диал.) форма: селенду̀рка.