СЕЛЯНДУ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Пренебр. Селянче. – Слугинята му, някакво изпуснато селянче, забременяла. – Аз не мога да повярвам, Детелин е толкова възпитано и кротко момче. Тия селяндурчета идват в града така покварени. В. Нешков, Н, 263. Хороводи са брадатите войводи. После четници, селяни, булки и моми, а накрая тропат босоногите селяндурчета. П. Росен, ВПШ, 112.
– Друга (диал.) форма: селенду̀рче.