СЀЛЯНИН, мн. сèляни, м. 1. Човек, който е роден или живее на село. Тая долина бе цяла разработена от ралото на селяните. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 144. Селото се бе пробудило и селяните бързаха из улиците към полето. Елин Пелин, Съч. III, 30. Вероятно и козите не знаеха, че като се приберат вечер, в душата на селянина се разстила онова сладко чувство на сигурност, което довежда заслужената вечер. В. Попов, Избр. пр, 89. Искаха ме двама-трима селяни, / мен ме мама селянину не даде. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 135.
2. Разг. Пренебр. Прост, недодялан, невъзпитан, груб човек; селяк, селяндур, селяндурин, простак, дебелак. – Тактува си с пръсти и движи очи. Виждате ли? Следва и контрапункта! Сложете в ръцете му цигулка или клавесин, и той е готов! Очевидно не е чак такъв селянин, за какъвто го мислех. А. Дончева-Стаматова, ДС (превод), 210.
Разг. Руг. или Пренебр. За изразяване на грубо, неприязнено отношение към някого (лице от мъжки пол). – Верицата ви рошава – обиди се човекът, – да ви не видя повече туканка! – Селянин със селянин – отвърна достойно не по-малко обиденият Румениге. Б. Томов, ЛШ, 11.
◊ Крепостен селянин. Истор. Безимотен селянин, който е бил прикрепен към земята на феодала при пълна административна, съдебна и икономическа зависимост от него; крепостен, крепостник. Трябва да се отбележи обаче, че робството в България през X в. било в процес на отмиране. Това се дължало на развитието на феодалните отношения и на появата на зависимия крепостен селянин, чийто труд бил по-изгоден за едрия земевладелец, отколкото трудът на роба. Д. Ангелов, ББ, 41. Основната маса на крепостните селяни съставлявала категорията на така наречените парици. Това били селяни, които притежавали земя, инвентар и добитък, но нямали право да напускат феодалното имение. Освен икономическата си зависимост от феодала, те били и лично зависими от него. П. Петров, ВИ, 12.
– Друга (диал.) форма: сèланин.