СЕЛЯНЍЯ ж. 1. Само ед. Събир. Разг. Селячество, селяни. С Ивайло са отроците, селянията, бедните хора, каквито сме ний, та, значи, небесните сили и те ще са с него. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 322. Държавата вече е работническа и най-напред ще оправят работника, а после кога-кога ще дойде ред и на селянията. Селянията се оправя бързо, ти по-добре знаеш от мене. С. Северняк, П, 242. Вземете цялата селяния, която тегли като вол. Кого избира? Нима тия, които я събуждат, които я учат? Вятър! Тя избира пак тия, които от двайсет години насам я събличат и които един ден ще я пуснат с торба на гърба. Г. Кирков, РФС, 141. Селяните нажалени, / трогнати и умилени, / обиколиха старика. / А той весело извика: / – Прощавайте, селяния, / ха налейте, та да пия / зарад вашето спасение / и за мое утешение. Елин Пелин, ГТ, 82-83.
2. Само ед. Събир. Разг. Пренебр. Хора от село с ниска култура и недодялано, невъзпитано поведение. – Две двойни уиски със сода! – поръча Никодимов. – И в стъклени чаши, моля ви се. С тия ваши глинени чаши сипвайте вино на селянията, а пък за мене ще намерите стъклени. П. Незнакомов, ТС, 33.
3. Само ед. Разг. Пренебр. Качество на прост, недодялан, невъзпитан, груб човек; селяндурщина. – А... слугиня. – Не, не бих казал. Младо, но вдъхващо надежди момиче. – А как се казва? Луис Алберто презрително погледна партньора си по игра. „Този пък какво си позволява, ама че селяния.“ БСП I (превод), 144. Някои хора цял живот не могат да се отърват от селянията си.
4. Обикн. мн. Разг. Пренебр. Проява или постъпка, характерна за прост, недодялан, невъзпитан, груб човек; селяндурщина, простащина, дебелащина. Престани да нагрубяваш хората, омръзнаха ми тия твои селянии!