СЀЛЯНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете на родители селяни, което живее или е израснало на село. Изведнаж кракът му напипа под пейката нещо меко, което се сви като живо. Той се наведе и остана слисан: отдолу лежеше, свряно между торби и кошници, 10 – 11 годишно момче селянче. К. Константинов, ОЮ, 65. Сутрин по стръмните улички се свличаше тропотът на гимназистите селянчета, наематели на евтини квартири, които бързаха надолу към града. Ем. Станев, ИК I и II, 43. Пред вратата на кадровика се изправиха с калпаци и бозави шаячни дрехи селянчета от близките села. Д. Кисьов, Щ, 304-305.
2. Разг. Пренебр. Просто, недодялано, невъзпитано дете. Не се дръж така невъзпитано, голямо си селянче!
– Друга (диал.) форма: сèланче.