СЕЛЯ̀ЧКА ж. Остар. и диал., сега пренебр. Селянка. Тогава се разгневих и изкрещях: – Лошо сторихте, че изпъдихте Мусолини... с него ни беше по-добре... откакто сте тук, гладуваме... Не зная защо, при тия мои думи хората започнаха да се смеят и мнозина ми извикаха: „Селячка!“. М. Касърова, Ч 1959 (превод), 20. „Хайде, отивай, отивай. / Но да не си и помислял, че в моя дом нявга ще можеш / да доведеш за снаха ти някоя груба селячка!“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 99.