СЕЛЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е на селянин или е характерен, свойствен за селянин (в 1 знач.); селски. Среден на ръст, но набит и здрав, с широко селяшко лице, той пипаше сръчно и сигурно. Ст. Поптонев, ОБЛ, 101. Тежко, с разтворени човки, запрехвъркаха зажаднели гарвани и унилото им грачене разкъсваше от скръб селяшкото сърце. Елин Пелин, Съч. I, 73. Стоян Глаушев се грижеше за земята си със селяшка обич. Д. Талев, ПК, 104. Мургавото му, изпечено войнишко лице издава непреклонно селяшко упорство и търпение. Л. Стоянов, Х, 73. Селяшка къща схлупена и жалка. / .. / На прага кучето се излежава / и черен дим излиза през вратата / на собата голяма. Н. Ракитин, Ст II, 74.

2. За въстание, бунт и др. – който се извършва от селяни; селски. Тези същите хора в осемнайста година благоразумно решиха, че не бива да месят партията, защото това не било революция, а селяшки бунт. Ем. Станев, ИК I и II, 78.

3. Който се състои от селяни; селски. Заприиждаха към манастира селяци от околните селища и се насъбраха със стотици. Самуил удари и превзе манастира, но селяшката тълпа разграби манастирските килии, зимници и складовете. Д. Талев, Съч. VІІ, 271. Една година по-подир Турция се би с могъщия руски колос, биде наистина бита, но с чест поддържаше дълги месеци борбата. А какъв отпор можеше да ѝ даде една селяшка маса, макар да бе грабнал пушка и последният човек? Д. Страшимиров, ИАВ I, 280. Ораторът продължаваше с голям жар и все по-често бършеше с калпака потното си лице: – Народът не иска свобода, нашият народ е селяшки. К. Койчева, ЖКС II (превод), 202.

4. Прен. Пренебр. Недодялан, невъзпитан, груб; селски, селяндурски, просташки, дебелашки. Той прилича на саморасляк с отеснели дрешки, селяшки обноски и младежки пъпки. М. Абаджиев, Ф, 171. Трагичното и комичното не трябва да се смесват, а и истински комичното трябва да се различава от грубата селяшка шега. И. Паси, ИМЕ, 17. Чудно е, че Хораций не е могъл да разбере силата на тоя Плавтов първобитен, груб, селяшки, но все пак здрав хумор. Ал. Балабанов, ИКЛ 1917, 149.

– Друга (диал.) форма: селàшки.

СЕЛЯ̀ШКИ нареч. Разг. 1. Обикн. в съчет.: По селяшки. По същия начин, както е присъщо на селяните; по селски. Местните жители и летовниците танцуваха вкупом и Алберт скоро отлетя с една млада жена, която вече често бе забелязвал, но едва сега при танците му се предостави благоприличен случай да се запознае с нея, така да се каже, по селяшки невинно. Кр. Ангелова, УВИ (превод), 71. „Децата нека да живеят селяшки, каже Сенека, дрехите им да бъдат прости и във всичко да приличат на дрехите на техните връстници.“ Лет., 1872, 153.

2. Пренебр. Просташки, недодялано, невъзпитано; селяндурски. Червенина от гняв заля лицето на пълния мъж и той извади шарена кърпа и започна селяшки да бърше челото си. Ив. Манов, ВВП, 156.

– Друга (диал.) форма: селàшки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)