СЕЛЯ̀ЩИНА ж. Разг. Пренебр. Селяния (в 3 и 4 знач.); селяндурщина. Що ме гледате така. Не съм се погърчил аз, ама до гуша ми е дошло веке от нашата простотия и селящина. Д. Талев, ПК, 66. Трябва всички да се освободим от селящината, от еснафския кръгозор на мислене. СЕ, 1931, бр. 31, 1. Драма на грубостта и глупавата селящина. Ето как Демел описва този скандал. Хип., 1928, кн. 7, 283.
– Друга (остар.) форма: селàщина.