СЀМА ж. Езикозн. Най-малката съставна част (компонент) на лексикалното значение на думата. Под семантична структура на отделното значение на думата се разбира съвкупност от елементарни смисли, „семи“, съставящи това значение. Всяка сема представлява отражение в съзнанието на носителите на езика на различни черти, обективно присъщи на денотата или приписващи му се в дадена езикова среда и следователно явяващи се обективно по отношение на всеки говорещ. В. Кювлиева-Мишайкова, ПБЛ, 73. Следваме като цяло общоприетото схващане за семния механизъм на метонимията, според което при нея е налице промяна в ранга на семите, съставящи общата част на изходното и производното значение. Л. Крумова-Цветкова и др., БЛФ I, 271. Диференциална сема. Интегрална сема. Потенциална сема.
– От гр. σῆμα ‘знак’, англ. seme, фр. sème.