СЕМАНТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Семантичен. Важна семантическа особеност на качествените прилагателни е тази, че те означават такова качество или свойство на предмет, което може да се мисли в по-голяма или в по-малка степен. ГСБКЕ II, 1983, 148. Словосъчетанията от съществителни имена се отличават със структурно и семантическо разнообразие. К. Попов, СБЕС 1963, 39.
СЕМАНТЍЧЕСКИ. Езикозн. Нареч. от прил. семантически; семантично. Прилагателните имена са, така да се каже, създадени да бъдат съгласувани определения и семантически (по смисъл), и граматически (по форма). П. Пашов, ПБГ, 322. Славянската граматическа категория наречие е семантически разновидна. Ив. Леков, КСТГ, 158.