СЕМАСИОЛÒГИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Дял от езикознанието, който изучава лексикалните значения на езиковите единици и измененията на тези значения; семантика. Развитието и утвърждаването на семасиологията, както и подходът към лексиката като структурно организирана система се свързват с теорията на В. Хумболт и формулираното от него понятие за структурна членимост на езика. В. Радева, БЛЛ, 22.
– От нем. Semasiologie.