СЕМÀФОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до семафор. Група моряци от семафорния пост викаха „ура“. Д. Добревски, БКН, 26. Скоро вниманието на всички наблюдатели от семафорните постове бе привлечено от гъстия дим на морския хоризонт в североизточна посока. БАСВ VIII, 122. Формирана е [Беломорската флотилия] през 1915 г. в Дедеагач в състав: управление минна отбрана, семафорна служба и работилница. ПАФ I, 212. Семафорна сигнализация с флагове. Семафорна уредба.


Източник: Речник на българския език (онлайн)