СЀМЕ, мн. семенà, ср. 1. Покрито с втвърдена обвивка (люспа) зрънце от определени растения, от което при благоприятни условия изниква ново растение от същия вид. Семената са образувания на оплодените семепъпки. Семето се състои от обвивка, резервни вещества и зародиш. Г. Ковачев и др., ПНМО, 17. Ангелина се щураше в градината си, прибираше семена от летните цветя. А. Страшимиров, ЕД, 52-53. На тавана дядо насипа лука, арпаджика и лученото семе. Н. Каралиева, ЯЧ, 66. Стържеше с ножа семето от жълтите тиквени парчета. Ил. Волен, МДС, 167. Много време изминало, докато първите земеделци разбрали, че отбирането на най-добрите растения и вземането от тях на семена за размножаване е полезно. Д. Циков, КСКР, 14. ● Обр. Слушаха със трепет, със зяпнали уста / неговото слово сладко и опасно. / .. И семето чудно падаше в сърцата / и бързо растеше за жътва богата. Ив. Вазов, Съч. I, 172.
2. Събир. Множество от такива зърна, предназначени обикн. за посев и за засаждане. – Гледай сега как се сее. С винаги едно и също размахване на дясната си ръка той хвърляше семето. Й. Йовков, Ж 1945, 78. Там държахме и житото за семе. К. Калчев, ПИЖ, 17. – Иди да впрегнеш една каруца, че да закараш семе на блока – извика му Петър от вратника. И. Петров, НЛ, 208. Дълбок сняг беше затрупал равния кър, където спяха семената на бъдната жътва. А. Каралийчев, НЗ, 121.
3. Само ед. Събир. Печени или сурови семки (с люспи или белени) от слънчоглед или тиква за ядене. Бръкнал той в джоба си, извадил шепа слънчогледово семе, седи, люпи семчици. Ран Босилек, УНП (превод), 112. Замърсеният перон, покрит с люспи от тиквено семе и бонбонени книжки, гъмжеше от пътници, посрещачи, изпращачи. Ем. Манов, ДСР, 182. Дойде и старият стрелочник бай Динко, подръпна дебелите си като къдели провиснали мустаци, по които лъщяха люспи от тиквено семе, и зацъка с език. М. Марчевски, П, 271.
4. Само ед. Събир. Яйца от някои насекоми или риби. – Е, вярно, има някои, представят си какво е това рибешко семе и затова не го кусват. Н. Стефанова, ПД, 17. Стаята тряба да бъде постоянно тъмна, додето вече пеперудката снесе семето си. Снесеното и събраното семе най-добре е да се пази на същата книга или на същото платно, гдето е снесено. С. Дацов, ЧК, 44. Копринарството цъфтяло в Италия в четирнайсетия век. Във Франция пренесли черници и бубено семе от Сицилия и Неапол. Г. Златарски и др., Ж, 48.
5. Само ед. Разг. Сперма. Десет млади вдовици имам. Вдовица вземи, и то която е раждала, да знаеш, че семето ти няма да падне по камънаците. А. Дончев, ВР, 80. „Людете вярват на отшелника пустинник, затова че се е отрекъл от дом, че е лишил старостта си от подкрепа, а семето си от плод.“ Й. Попов, БНО, 16.
6. Само ед. Прен. Разг. Поколение, потомство. Те бяха поживели и преминали. Останало беше семето, родът. И тия хиляди хора, и децата им, и децата на техните деца, щяха да създадат онова, което човекът не записа: новата история на своя род. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 11. – Къде, семе нещастно – викна по него Митри, ала вече бе късно, щото син му Иван се беше шмугнал у къщата на женичката си. Ал. Томов, П, 55. – Да ти кажа, свато, всичките в затвора трябва да ги изпратят! До един! Семето им да се не види. Г. Караславов, Избр. съч. II, 180.
◊ Птиче (врабчово) семе. Диал. Тревисто растение с жълти, сини или бели цветове, което има лечебни свойства; птиче просо. Едни видове поникват през есента. Масово узряване на семената настъпва през периода от втората половина на юни и началото на юли. Към тях спадат: синя метличина, врабчово семе, лайка, овчарска торбичка. Р. Николов и др., ОЗМ, 301-302. Раково семе. Диал. Малки кичури дребни гроздови зърна без семки, които се намират между зърната с нормална големина в грозд (Н. Геров, РБЯ). Избира само раковото семе. Н. Геров, РБЯ V, 71.
~ Дяволско семе. Диал. Лоши, проклети хора. „Сичките тие пезевенци са лъжливи хора, калпави души и дяволско семе.“ Л. Каравелов, Съч. II, 46. Като хамово<то> сeме. Книж. На различни места, навсякъде. Моите връстници се бяха разпръснали по всички страни като хамовото семе. Ст. Чилингиров, ХНН, 22. – Какво лошо нещо е човек да има баща, брат, хем какви! – Учени. Пък аз да са скитосвам тъй, като нийде никой, като хамовото семе от град на град, от село на село. Ил. Блъсков, ЗК, 140-141. От зелена кратуна (тиква) семе не вземам. Разг. Не искам да ме учи някой, който не е дорасъл за нещо, не е поумнял. – Той ще ме учи мене! Семе от зелена кратуна не вземам аз. Говедарин не може да ми дава съвети на мене какво да правя. Б. Обретенов, С, 57. Хамово семе. Книж. Съвсем незначителен, нищожен човек; скитник, безделник. – Ей, мойто момче – изпухтя той, като се тръшна върху сламеника, – какво ли още ще ни дойде до главата с това хамово семе на борда. К. Радев, КН [еа]. Хвърлям / хвърля (посявам / посея, сея) семето на нещо. Книж. Поставям начало на нещо, ставам причина да се появи, разпространи нещо. Аз посях семето на непримирение в Джемовата душа. В. Мутафчиева, СД, 41. Тъй незабележимо и неусетно сееха семената на въстанието. Д. Вълев, Ж, 51. По стъпките ми редом никне жълта злоба, / аз семето на зло неволно сея вред. П. К. Яворов, Съч. I, 130.