СЕМЀЕН, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. 1. Който има съпруг (съпруга) и (обикн.) деца, има сключен брак. Никой не краде вече моми посред бял ден, пък и момите не чакат да ги крадат, сами отиват при когото си искат. Има случаи, когато се намъкват при семейни мъже и изтласкват с лакти съпругите и децата им. И. Петров, ПР, 35. Нима той ще дръзне да смути сърцето ѝ? Човек семеен, с деца големи вече – син гимназист, а дъщеря почти колкото нея. Ст. Даскалов, СЛ, 227. Страдаше по непосветената избраница. После надмогваше болката, смятайки, че изобщо не го интересуват жените, че никога няма да бъде семеен човек. Д. Вълев, З, 70.
2. Който принадлежи на определено семейство (във 2 и 3 знач.). Тъкмо тогава бе завършена новата сграда до гарата и те получиха семейна квартира. М. Марчевски, П, 220. Баща ми е бил човек непрактичен, комарджия и е проиграл всичките ни имения и семейни скъпоценности. П. Незнакомов, ЖВ, 33. След като Валентин легна в семейния гроб, измъчените старци се бяха успокоили и Асен ги изпрати на почивка извън града. Д. Кисьов, Щ, 523. В продължение на почти тридесет години Яна пазила косата на своя брат като най-скъпа семейна реликва. Н. Ферманджиев, РХ, 100. Семейни снимки. Семеен ресторант.
3. Който е свързан със семейство (във 2 и 3 знач.). Буйно пламналата ѝ любов на зряла жена сякаш я правеше силна и жизнерадостна, откриваше пред нея все нова и сладка красота на семейния живот. И. Петров, НЛ, 147. Всички мислено предвкушават сладостта от срещи, прегръдки, целувки, от картините на семейни радости и празнични веселби. Ал. Константинов, Съч., 239. Започнаха най-досадните семейни раздори – заради ревност и засегнато женско честолюбие. Т. Данаилов, РВ, 10-11. Семейно щастие. Семейни грижи. Семейни задължения. Семейни работи. Семеен бюджет. Семеен скандал. Семеен съвет. По семейни причини.
4. Който е свойствен, присъщ на семейство (във 2 и 3 знач.). Въпреки че е земен тип жена, влюбена в здравия и красив брат на своя болен мъж, тя жертва младините си и остава вярна на съпруга си, на семейния морал. Ив. Димов, АИДЖ, 145. По един обичай, завещан от баща му, а на баща му от неговия баща, от кладенеца се даваше вода на всеки, който поиска. Това беше семейна добродетел, правеше се за себап. Й. Йовков, ЖС, 170-171. За да защити семейната си чест, Пушкин извиква на дуел Дантес, който го ранява смъртоносно. Лит. Х кл, 12.
5. Който е в преки, непосредствени отношения с определено семейство (във 2 и 3 знач.). Те бяха поискали да го отпразнуват по най-бляскав начин в средата на роднини и близки семейни приятели. Ив. Вазов, Съч. ХII, 35. Тук идваха приятели и приятелки на Лина, стари семейни познати и роднини. М. Грубешлиева, ПП, 222.
6. Който е свързан с миналото на определено семейство (във 2 и 3 знач.). Сред тези значими, но твърде малко познати български родове в Македония е фамилията Xаджимишеви. Възстановяването на семейната история се оказа трудна задача, тъй като сведенията, съхранявани в архивите, не са много. Е. Василева и др., СИБ, 474. Според семейните предания, когато се разхождал по алеите на чифлика старият княз, крепостните музиканти били длъжни да изпълняват неговите любими мелодии. А. Каралийчев, С, 137. След една година турците убиват другия брат на семейството – Цветко, единствения по-голям останал в къщата, който въртял дюкяна и изхранвал семейството... Както виждаме, обикновена българска семейна хроника от оня край и от ония години, люде, чийто път е белязан с кървава диря. Б. Ничев, ВНП, 13. Семейни реликви.
7. Остар. За име – фамилен. Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, презиме и семейно име. Презиме може да бъде името на един от родителите или на съпруга на лицето, а за семейно име може да служи и презимето на един от родителите или на съпруга на лицето. К. Телбизов, ОБГП, 35.
8. Като същ. семеен (семейния<т>) м., семейна<та> ж., семейни<те> мн. Човек, който има съпруг (съпруга), обикн. и деца. От работната заплата се правят удръжки, с което се намалява подлежащата на изплащане брутна заплата. Такива удръжки са за данък общ доход, данък за семейни без деца (ергенски данък), самооблагане. Б. Тончев, СОТП, 146. семейни<те> мн. Двама души, свързани с брачен съюз; семейна двойка. Жена ми ще предпочита да сяда всяка вечер пред телевизора. А и камъните на Негърската скала са остри и неудобни за семейни. С. Трайков, М, 59-60. Карти за почивка за семейни.
◊ Семеен лекар. Общопрактикуващ лекар, избран от пациентите за лекуващ лекар; личен лекар, фамилен лекар. Диспансерното наблюдение се осъществява и от семейния лекар на болния, като периодично се правят изследвания и консултации с уролог. Н. Беловеждов и др., НУ, 667. Семейна двойка. 1. Двама души, свързани с брачен съюз; семейни, семейство. Семейство Иванови е на средна възраст, със самостоятелни деца. Семейната двойка решава да прекара ваканцията си в хотел на брега на морето. Св. Ракаджийска и др., МТ, 181. След години те изглеждаха в очите на хората като идеална семейна двойка. П. Вежинов, Избр. пр IV, 101. 2. Мъжко и женско животно или мъжка и женска птица, които съвместно създават и отглеждат потомство. Рибарите са сравнително едри птици с дълги крака, шия и клюн. Срещат се около плитките води. Образуват семейни двойки. Н. Ботев и др., НЛР, 95. Семейна община. Истор. У южните славяни – патриархална челядна общност с общи средства за производство, общо домакинство и общо ползване на благата на задружния труд; задруга. Държавният живот на славяните почиваше върху задругата: 50 – 60 души носяха това общо име и се подчиняваха на най-стария, който бе представител на семейната община вън от къщи и пред боговете. ИХБН (превод), 9. Семейни добавки. Допълнително възнаграждение към основната заплата на родители с деца под 16-годишна възраст. Във фонда на работната заплата не се включват плащаните от строителната организация за сметка на държавното обществено осигуряване парични обезщетения, еднократните парични помощи при раждане, семейни добавки за деца. М. Базлянков, ОКС, 167. Семейно положение. Статус на гражданското състояние на някого, свързан с това дали той е встъпил в брак, или не. Следват обичайните въпроси: – Име, възраст, народност, семейно положение? П. Бобев, К, 72-74. – Ако не бяхте женен, щях да се влюбя във вас. – Клео, нима любовта зависи от семейното положение? Ем. Манов, БГ, 50.
~ Семейно огнище (гнездо). Дом. Ще обзаведем малко домакинство. Ти винаги си гледал с насмешка на тези работи, но семейното огнище, братчето ми, е велико нещо! М. Грубешлиева, ПИУ, 165. Анастасия не само е създала семейно гнездо и домашен уют на довчерашния овчар и скитник, но му е помогнала и да се развие като писател. Н. Ферманджиев, РХ, 286.