СЕМЀМА ж. Езикозн. Лексикално значение, смислово съдържание на дума или на устойчиво словосъчетание, фразеологизъм като съвкупност от определени семантични признаци, семи. Лексикалното значение (семемата) на лексемата риба се разчленява на минималните му смислови съставки: ‘водно животно’, ‘гръбначно животно’, ‘движи се с перки’, ‘диша с хриле’. М. Москов, ЕЕ I, 177. Семемата има своя вътрешна структура, т.е. тя се изгражда от по-елементарни смислови единици. В. Вътов, ЛФ, 44.
– От англ. sememe.