СЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Езикозн. Който се отнася до сема. Следваме като цяло общоприетото схващане за семния механизъм на метонимията, според което при нея е налице промяна в ранга на семите, съставящи общата част на изходното и производното значение. Л. Крумова-Цветкова и др., БЛФ I, 271.


Източник: Речник на българския език (онлайн)