СЀМЕННИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Биол. Мъжка полова жлеза при човека и животните (обикн. чифтна) с овална, леко удължена и приплесната встрани форма, която произвежда сперматозоиди и мъжкия полов хормон тестостерон; тестис, тестикул. В семенниците се извършва образуването на мъжките полови клетки – сперматозоиди. Т. Аврамова, ОФЧ, 184. Половите жлези (семенници и яйчници) имат външна и вътрешна секреция. Анат. VIII кл, 130. При животните половите клетки се образуват в половите жлези – яйчници и семенници. ОБиол. Х кл, 65.
2. Бот. Част от растение, където се намират семената, от които се развива плодът. Вътре плодът [нар] е разделен с преграда на две части с няколко семенни камери, в които са разположени от 300 до 700 семена, прикрепени към семенници. А. Андреев и др., СХС, 62. Семковите плодове се освобождават от семенника заедно със семенното ложе. М. Киров, ТК, 107. ● Обр. Тук сещаме как къдравото лято / изпича хляба в китните жита, / как пълни като семенник сърцата / със чудните зърна на любовта. А. Муратов, ХД, 14.
3. Растение, което поради добрите си характеристики се запазва и използва за семе. Сред подраста тук и там се извисяваха оставени семенници и по тях можеше да се съди за някогашната величествена гора. А. Фучеджиев, Р, 203. В общинските гори на някои от селата в Чепино има наистина тук-там групички от зелени и здрави дървета, но те трябва да се запазят, за да служат за семенници на бъдещото възобновяване на горите. Пряп., 1903, бр. 74, 3.
5. Семенище. Има вече застроени малки специални горски градини (семенници) за отглежданието материал за развъждание на чамовото дърво в държавните гори. П. Горбанов, ИСТО 1897, 19. След много труд и опити ботаниците успяха през 1876 год. да добият пръчки [каучуково дърво] в семенниците си и да ги засадят на остров Цейлон. В, 1933, кн. 4, 234.