СЕМЕХРАНЍЛИЩЕ, мн. -а, ср. Агрон. Специално помещение за безопасно съхранение на семена на различни селскостопански растения с цел опазване на растителния генетичен фонд. Затвърдил постигнатите първоначални успехи в станцията, Димитър Стефанов разширява материалната база с изграждането на нова административна сграда, семехранилище и нова лабораторна апаратура. Ст. Димитров и др., ДУГС, 169. Опазването и възпроизводството на горския генетичен фонд са свързани със създаване и поддържане на семенни колекции от местни дървесни видове, съхранявани в семехранилището. БГ, 2015, бр. 3, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)