СЕМИНÀРИЯ ж. 1. Обикн. в съчет.: Духовна семинария. Средно богословско училище за подготовка на служители на православната църква. Малкият Панайот, останал рано без майка, можа да свърши само духовна семинария. К. Константинов, ППГ, 40. – По-добре да си следва семинарията и да стане свещеник в родния си град. Ст. Дичев, ЗС I, 146.
2. Сграда, в която се помещава такова училище. На бензиностанцията при семинарията, срещу новата сграда на нашия факултет, тя ме пита имам ли предпочитание къде да отидем. К. Топалов, СТ, 57. – Аз пък нали живея към семинарията. Щом излязох на пътя, насреща ми попове. Елин Пелин, Съч. IV, 219. Слънцето е на залез, покривите и къщята потъват в сянка, татък по боровата гора и семинарията проблясват сетните лучи. П. Тодоров, ГГ, 37.
3. Остар. Средно училище за подготовка на учители. Свършил учителската семинария в Пловдив, той е най-ученият човек и най-авторитетният културен деец както в Пирдоп, така и в цялата околност. Т. Влайков, Съч. VIII, 325. Главното нещо, което тласнало напред народното просвещение [в Черна гора], било отварянието на мъжка семинария в 1869 година; в нея се приготовлявали учители. В тая семинария се стекли много черногорски младежи и вътре в 4 години извадили повече от 40 добри учители. Д. Бръзицов, ЧГ (превод), 74.
– От лат. seminarium ‘разсадник, извор’ през рус. семинария.