СЕМИНÀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до семинария. От началото на 1888 уч. [учебна] година постъпих в IV клас в Киевската дух. [духовна] семинария и през 1891 г. завърших пълния курс на семинарското си образование. Архим. Кирил Рилски, КС, 72. Добри Чинтулов имаше поетически дар. Он, с Илия Грудов от Габрово, живееха в семинарския корпус. В. Пундев, ДЧ, 17. Ала липсата на по-сгодно здание за семинарските класове е изисквала да се премести семинарията в някоя по-добра местност. Н. Начов и др., ПДБА, 118. Семинарска управа.