СЕМИОЛОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Спец. Който се отнася до семиология (в 1 знач.); семиотичен, семиотически, семиологически. Темата за цветовете обикновено е предизвиквала интерес със своята антропологична и семиологична страна. Р. Бейлери и др., НЕЛ, 88.
2. Мед. Който се отнася до семиология (във 2 знач.) и до съвкупност от симптоми, проявяващи се при дадено заболяване; семиотичен. Подробният семиологичен анализ на лицевите болки дава възможност за детайлна оценка на техния произход, разграничаването им от типичните невралгични заболявания и правилен подход при лечението им. Р. Угринов и др., ЛОХ, 270.