СЕМИОЛÒГИЯ, мн. няма, ж. 1. Спец. Семиотика (в 1 знач.). Той [Сосюр] посочва необходимостта от обособяване на една наука, която да изучава живота на знаците в рамките на обществения живот – семиологията (семиотиката). Ж. Бояджиев, УЕ, 204. Основен въпрос в семиологията е за статута на езика като знакова система сред другите знакови системи. М. Москов, ЕЕ I, 150.
2. Мед. Дял от медицината, който изучава и класифицира болестните симптоми за целите на диагностицирането и прогнозирането на заболяванията; семиотика. Обща семиология.
3. Мед. Съвкупност от симптоми, проявяващи се при дадено заболяване; симптоматика, семиотика. Семиологията на радикулитната болка може да се оформи от анатомичното разположение. Р. Рашков и др., ПРР, 63. Семиология на епилептичните припадъци.
– От гр. σημεϊον ‘знак, признак’ + -логия.