СЕМИОТЍК, мн. -ци, м. Учен, специалист по семиотика (в 1 знач.). Разказ има в мита, легендата, баснята, романа, драмата, историята, комикса, разговора. „Неизброими са разказите на света“, казва семиотикът Р. Бард. Хр. Харитонов и др., ЮС, 202.
