СЕМИÒТИКА, мн. няма, ж. 1. Спец. Наука за знаковете и знаковите системи в обществото и природата, включително за езика като знакова система; семиология. Надеждна основа за изследване проблемите на лексикалното обучение изгражда съвременната семиотика. Концепциите за езиковия знак служат да се изясняват системните отношения на лексикалните единици. К. Димчев, ОМО, 270.
2. Мед. Семиотика (във 2 и 3 знач.). Той [стомашният карцином] се доказва рентгенологично и има типична семиотика. В. Бакалов и др., БХС I, 166. Обща семиотика.
– От гр. σημειωτός ‘обозначен’ през фр. sémiotique.